Учени откриха защо мазната храна е толкова привлекателна

Учени са установили нов механизъм, който може да обясни защо някои хора посягат по-често към мазни храни и са по-склонни към преяждане. В центъра на изследването е белтъкът OPA1, който участва в работата на определени неврони в хипоталамуса – област от мозъка с ключова роля за контрола на апетита и енергийния баланс.

Експериментите са проведени върху мишки. Животните с понижена активност на OPA1 са приемали повече храна, по-често са избирали продукти с високо съдържание на мазнини и са качвали тегло по-бързо. Ефектът е бил особено изразен при женските животни.

Изследователите са забелязали и полова разлика в реакцията към мазната храна. При нормални мъжки мишки тя е водела до повишаване на нивата на OPA1, докато при женските подобен отговор не е наблюдаван. Това подсказва, че механизмите за контрол на апетита и хранителните предпочитания могат да се различават между двата пола.

При дефицит на OPA1 животните не само са консумирали повече храна, но и по-често са предпочитали източници на мазнини, включително соево масло. С напредването на възрастта женските мишки са натрупвали телесна маса по-бързо. Животните с недостатъчна активност на белтъка са реагирали и по-слабо на медикамент, предназначен да потиска апетита.

Резултатите допълват натрупващите се научни доказателства, че предпочитанието към мазни храни не зависи само от вкуса. Изследване показва, че след попадане в червата мазнините активират специфични рецептори и нервни клетки, които изпращат сигнали към мозъка чрез блуждаещия нерв. Този път може да засили желанието за консумация на мазнини дори независимо от вкусовите рецептори.

Учените са установили два отделни типа нервни сигнали от червата. Единият реагира на различни основни хранителни вещества, включително захари, мазнини и аминокиселини, а другият се активира конкретно от мазнини. При блокиране на тези сигнали лабораторните животни вече не развиват същото силно предпочитание към мазна храна.

Допълнителни изследвания показват, че мазнините и захарта задействат отделни системи за възнаграждение в мозъка. Когато двете са комбинирани в една храна, ефектът върху отделянето на допамин и мотивацията за хранене може да бъде по-силен, отколкото при всяка от тях поотделно. Това може да обясни защо продукти, богати едновременно на мазнини и захар, са особено трудни за ограничаване.

Новите резултати за OPA1 засега са основани основно на експерименти с животни и не доказват, че същият механизъм действа по идентичен начин при хората. Те обаче дават нова посока за проучване на затлъстяването и потенциалното разработване на терапии, които да се насочват по-прецизно към мозъчните механизми, регулиращи апетита.